Американският професор Дейвид Уили смята, че до 2020 г. университетите ще са станали излишни. Снимка: Десърет нюз

Миналата есен Дейвид Уили успя да предизвика гневния ропот на пълна зала с университетски преподаватели като изрече прогнозата, че “до 2020 година, вашата институция ще бъде непотребна”.

Уили може да бъде определен като наполовина Нострадамус и наполовина революционер; той пламенно разпространява своите възгледи за бъдещето на образованието; за свят, в който студентите ще слушат лекции от мобилните си телефони или ще могат да ги изтеглят свободно от интернет, когато решат. Университетите ще споделят учебните си материали, научните лаборатории ще са виртуални, а електронните учебници - безплатни.

Институциите, които не влязат в крак с новите промени, твърди той, ще рискуват да загубят студентите си в полза на останалите, които възприемат промените. Уили отправя предупреждението си както към обществено финансираните институции, така и към скъпите и престижни частни университети. Самият той е професор по психология и педагогика в университета “Бригъм Янг”.

Висшите училища в Америка, според Уили, се държат сякаш това, което предлагат - достъп до учебни материали, среда за социални контакти, добиване на диплома - са неща, които не могат да бъдат получени от друго място и по друг начин. Общо взето, големите университети са загърбили всякакво новаторство, защото винаги са били монопол, отбелязва той.

Но “Гугъл”, “Фейсбук”, безплатните онлайн лекции, вечерните лекции, като например предлаганите от Университета във Финикс, както и виртуалните учебни заведения от рода на Уестърн гавърнърс юнивърсити, вече са наложили промяна във всичко това и тя не може да бъде спряна. Много от днешните студенти, посочва той, не са удовлетворени от стария модел да посещават лекционната зала в определено време и да стоят седнали с часове, докато преподавателят говори.

Висшето образование не е в синхрон със живота, който студентите водят, според Уили. Младите хора могат да намират информацията, която им трябва, в момента, в който им трябва; те обменят файлове, комуникират в движение по безжичните си телефони и участват в сложна и широка мрежа от социални връзки. Докато днешните университети са напълно “застинали, изолирани, прекалено общи и затворени”.

За тези, които биха отвърнали, че студентите и без това са достатъчно разглезени (”Аз навремето си писах дисертацията на ръчна пишеща машина и пак завърших!”), Уили знае едно видео в “Ютюб”, озаглавено “Какво щеше да е, ако”. Видеото  представлява преглед през годините на нещата, които преподавателите са виждали като заплаха да превърнат студентите в глупави и мързеливи - като се започне от тебешира, моливите, химикалите и се стигне до калкулаторите.

Уили е луда глава, с богат, но дружелюбен темперамент. Той е сред първите участници в движението за “отворено съдържание”. Това се случва преди десетина години, докато е карал докторската си степен в “Бригъм Янг”. Подобно на инициативите за софтуер с отворен код, предшествали това движение, и в този случай се преследва идеята авторите на защитени с авторско право материали, доброволно да се съгласят на свободното им разпространение.

В сърцевината си, движението за отворено образование и по-мащабното движение за отворено съдържание, носят “фундаменталния възглед, че знанието представлява обществено благо и трябва да бъде напълно споделено”, разяснява Катрин Кесърли, главен съдружник към “Фондация Карнеги за напредък на преподаването”. За Уили тя казва, че в средите на отвореното образование той се слави с репутацията на новатор с богато въображение, който винаги мисли някакви нови начини за разпръскване на знанието, към колкото се може повече хора, вместо “заключването” му в полза на малцина.

Според Уили университетите ще продължат да правят пари, защото те предлагат пазарен продукт: за да получите образователни кредити и диплома, трябва да сте плащащ потребител. Но Уили си представя бъдеще, в което учебниците винаги ще се теглят безплатно от мрежата и ще може лесно да бъдат редактирани, за да отговарят на нуждите на учителя и учениците. Средната цена на едно американско пособие за университет е между 100 и 150 долара, което предизвиква “надпревара във въоръжаването” между студентите, които се чудят как да си споделят учебниците или да ги купуват втора ръка, и издателите, които се опитват да налагат нови учебници на всеки 18 месеца, за да не важат старите.

Уили е помогнал в създаването на “Флет уърлд нолидж”, които публикуват рецензирани от академичната общност учебници и ги предлагат безплатно в електронен вариант или на цена от 30 долара в хартиен. Той също е основател на “Отвореното средно училище в Юта”, което ще отбележи началото си тази есен. В него също ще се използват учебни материали с отворено съдържание и ще се обучават онлайн 125 ученици.

Като преподавал в Юта стейт юнивърсити, Уили се прочул с това, че давал на абсолютно всеки, който поиска, да може да гледа онлайн лекционните му курсове. За разлика от другите интернет лекции, Уили не искал нито да се плаща такса, нито ограничавал достъпа с пароли. Така набрал публика дори извън пределите на САЩ. Подобни безплатни часове този семестър, в “Бригъм Янг”, са привлекли студенти от целия свят, от Бразилия чак до Индонезия. Студентите публикуват домашните си задания в блогове, които всеки може да прочете (а всъщност някои от блоговете са били включени в международен бюлетин за образование). Когато образованието е цифрово и безплатно, обхватът му става все по-широк.

Юта, в някои отношения, е на върха на постиженията в образователната реформа. За пример, това единственият щат в САЩ, който води политика на поддържане на отвореното образование. От друга страна, властите през 2009 не подновиха финансирането на този проект.

Както за повечето вузове в Америка, образователното новаторство в Юта се оказва едновременно попадение и пропуск. В много университети от Юта, разказва Уили, има преподаватели, които записват лекциите си и ги пускат в Интернет и има такива, които изнасят досущ същата лекция, каквато са изнасяли преди 20 години. Според Уили всяко учебно заведение трябва да се приспособи или в противен случай, няма да оцелее.

По материали на Десърет нюз